Седмица 151. Денят на благодарността. Пекарна.

Остават само няколко седмици до края на семестъра, което означава, че задачите се трупат. Тази седмица беше Денят на благодарността и с другите момичета от курса решихме да го отпразнуваме. Последните няколко седмици се сприятелихме и започнахме да излизаме по-често. Едно от момичетата е от Мексико и каза, че имат семейна традиция да празнуват Thanksgiving. Открихме американски ресторант – the Diner, който предлага меню и отидохме там. В крайна сметка половината се отказаха, едната не яде пуешко … и останахме 3 момичета, но пък беше приятно. Храната беше ужасна, но не съжалявам, че отидох, тъй като никога повече няма да имам възможност да отпразнувам този ден и то в Италия.

Менюто беше следното:

Не стига, че ядохме чак в 21 часа, ами и всичко беше безкрайно безвкусно. Супата беше безумно безсолна, пюрето към основото беше инстантно според мен, а в ябълковия пай имаше плодове от компот. Изобщо пълне провал. Не съм вярвала, че в Италия е възможно да има лоша храна, но ето че щом я приготвят американци…

За сметка на ужасната, безвкусна храна, на следващия ден посетих нова пекарна и съм много щастлива от факта – отдавна си я бях набелязала.

Купих си две неща, защото не можах да реша – Marzipane – marzipan + pane = марципанов кекс и scendiletto, което представляваше тънки кори с яйчен крем. Мноооого вкусно!

Марципановият “хляб” беше супер хубав и плътен, с много наситен аромат на бадеми, аз обожавам марципан. А scendiletto се прави с мляко, сметана, жълтъци, захар, ванилия и т.н. Ето рецепта. Нямам търпение пак да отида в тази пекарна :))

 

Leave a Reply