Седмица 148. Schiacciata con l’uva – фокача с грозде.

Schiacciata con l’uva означава буквално фокача с грозде. В Тоскана фокачата се нарича schiacciata, което буквално означава “смачкан”. Много е типична за есенните месеци, когато има грозде в изобилие.  Съставките са стандарните – брашно, вода, захар, олио, грозде (червено) и т.н. Ето тук може да видите и рецепта на български.

Фокачата е от една пекарна, покрай която минавам всеки ден към университета и всеки ден я гледам и й се каня. Цената се оказа доста висока – продава се на грамаж, но е доста плътна и тежка и това парче излезе 7 евро, което е страшно много според мен. 7 евро струва пицата Маргарита в повечето ресторанти. Но все пак беше от типичните неща, които отдавна искам да опитам.

Самият десерт не беше много сладък, даже имаше семки от гроздето, но беше много плътен. Тесто почти не се усещаше, защото преобладаваше пълнежът от грозде. На мен доста ми хареса, беше наситен, плътен, балансиран и не много захаросан, въпреки че беше лепкав заради гроздето и захарта. Бих опитала отново, защото предполагам различните пекарни го приготвят различно. Мислейки си например за баницата – едни и същи съставки, но всеки път напълно различна. Не само в различните краища на България, но и в различните домакинства.

Тази седмица опитах и още нещо ново – хляб с куркума и нар. Отидох до една пекарна, до която отдавна се каня да стигна, но е малко далеч. Жената беше страшно мила и ми обясни на английски разликата между всички хлябове, които продават. Всички са с квас и с брашно, смелено на каменна мелница. Взех си пълнозърнест с квас и багета с куркума и нар.

Беше много вкусна, като вкус на куркума изобщо не се усещаше. Нарът беше по-скоро умекнал и нямаше ясно изявен вкус. Хапнах си с песто и козе сирене, което си донесох от България в ръчния багаж. Признавам, че малко упорствах дали да го вземам, но все пак се съгласих и съм много щастлива, защото е безкрайно вкусно. Купено е от съботния пазар в Суворово, откъдето си купуваме сирене, кашкавал, масло и яйца редовно. От няколко години не купуваме сирене и кашкавал от супермаркетите и определено има голяма разлика. Главно вземаме краве сирене, но понякога има козе, прясно козе, извара и т.н.

Уикендът също приключенствах – отидох до Primark, който се намираше на около час път с два автобуса, извън Флоренция в голям търговски център. Primark беше един от любимите ми магазини в Шотландия, защото всичко е страшно евтино…и има всичко. А, и в Абърдийн беше на центъра. Почти постоянно ходех и за 1-2-3 паунда успявах да си купя нещо. Имам рокли, дънкено яке, дънки, обувки за по 5 паунда, които си нося вече няколко години. С малко зор успях да стигна до там в крайна сметка си купих някои неща. Беше адски претъпкано…явно хората имат коли обаче и стигат по-лесно до там.

В неделя бях и на следващото приключение – кино. От месец страшно много искам да гледам A Star is Born и стана така че не успях в България, а тук не успях да отида със състудентките ми, а в последствие кино Odeon, което уж прожектира чуждестранни филми, беше спряло прожекциите. Търсих всеки ден в продължение на няколко седмици във всеки възможен сайт за торенти, но филмът го нямаше. Накрая случайно открих, че всъщност има кина, които все пак го прожектират и щастлива, се отправих натам. Купих си билет на английски и се опитах да вляза, но се оказа, че започват да пускат 5 минути преди обявеното начало на филма. Влязох, седнах и … започнаха рекламите. Цели 25 минути. Имаше нещо странно обаче. Рекламите и трейлърите бяха на италиански. Което ми се стори малко необичайно и започнах да се притеснявам дори. Филмът започна….и….беше на италиански. Да, бях тотално шокирана и потресена защо за Бога, италианците озвучават чисто нови филми в киното?? Филми, които не са детски и анимационни. Сега разбрах защо всички препоръчваха кино Odeon, което е за чужденци и т.н. – просто защото там прожектират оригиналния филм на английски със субтитри, а не озвучен. След като тайно страдах в началото, после все пак се съсредоточих и разбрах по-голямата част от филма (въпреки че нямам никакви знания почти на италиански), но с картинки, тук-таме някоя дума…скалъпих го. Освен най-възловите сцени, които бяха диалози, забързани разговори или караници, които изобщо не разбирах. В крайна сметка след като филмът свърши, прочетох сценария в Wikipedia и всичко ми се доизясни.

Странното нещо беше, че час след началото на прожекцията, лампите светнаха и на екрана се появи съобщение, че има 5 минути почивка. След като минаха, отново загасиха осветлението и филмът продължи.

Така приключи първото ми кино в Италия – хем безкрайно щастлива, че най-накрая гледах филма, хем тъжна, че не го разбрах напълно, но пък поне визуално успях да се насладя на Гага и Брадли Купър.

Гага е един от артистите, които ме вдъхновяват най-много и наистина нямах търпение да гледам филма, който доста е спряган за Оскар….та сега ще чакаме 😉

Междувременно вчера отпразнувах и 3 години, откакто започнах да снимам документалния си филм за захарта…но повече за това може да прочетете в Healthylicious.

Крем със солен карамел и пекан

 



HEALTHYLICIOUS
УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL
FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 

 



х Анелия

 

 

Leave a Reply