Седмица 139. Италия. Флоренция.

Флоренция. Дори не знам как вятърът ме довя тук, но пък е поредното приключение, което започвам. За последните 4 години това е четвъртият град, в който ще живея и третата държава. Пристигам във Флоренция леко уплашена, до някаква степен развълнувана и готова за 4 дни пълен туризъм преди да започна университета. Защо уплашена? Защото въпреки че често ми се случва да искам да остана за малко сама, да избягам от ежедневието, чак да ми е скучно … съм уплашена, че оставам сама. Защото знам какво прави това с мен – кара ме да изпадам в крайности – дали от скука, дали от нещо друго.

Защо развълнувана – защото преди няколко месеца трудно взех решението да дойда тук и може би до някаква степен бе повлияно от това,  че Италия звучи прекрасно, че ще уча графичен дизайн, че ще е топло, че ще е вълнуващо и т.н. Но защо до някаква степен развълнувана? Защото последно време нищо не ме вълнува както ме вълнуваше преди години. Някак си загубих това си качество. Както се казва в Алиса – “you’ve lost your muchness”. И аз така – загубих себе си многократно и още не съм се хванала в ръце, за да реша, че искам да се спася. Но това е друга и дълга тема. Да се върна към Флоренция!

Пристигам в сряда с майка ми. Пътят, разбира се, е дълъг. Защо винаги съм се заблуждавала, че има как да пътувам бързо? Пътуваме Варна – София – Рим със самолет и след това хващаме Леонардо Експрес и отиваме от летището на гара Термини, където се качваме в поредния влак, който обаче се оказва, че се движи със 250км в час и за час и половина пристигаме във Флоренция. Вървим пеша от гарата до квартирата около 15 минути, минаваме през хиляди ремонти, които изглеждат току-що започнати, но в последствие разбираме, че от години са там. (Да, познати ни питаха “оправиха ли вече трамвая покрай гарата?” … ами, не са!). Пристигаме в квартирата и откриваме нещо доста по-различно от снимките в интернет. Много по-малка, но пък по списък всичко си има – и легло, и кухня, че чак и вътрешно дворче.

Впускаме се в бърза разходка и изморени (все пак сме станали в 5 часа), сядаме на единственото заведение, което откриваме, а именно точно през 2 врати. Оказва се, че квартирата се намира на нещо като площадче, на което продават всичко. (На следващия ден видяхме, че има магазини за плодове и зеленчуци, магазин за риба, енотека, пастичерия, фокачерия … и общо взето всичко на -рия). Влизаме в траторията, на пръв поглед празна, и откриваме, че всъщност има заден двор (който едва ли не граничи с моя заден двор и в последствие разбирам, че всяка вечер до поне 23ч ще бъде шумно). Хапнахме пица, разбира се. Нали аз винаги си мечтая за пица. Изпихме и 1 литър вино. Нямаше как. Италия. Легнахме си изморени, аз доволна от пицата и солидното количество вино и заспахме веднага.

Следващия ден започна леко дезориентирано. Преди винаги имахме стриктна туристическа програма, но не и днес…може би защото знаехме, че ще живея цяла година тук и някак си ще има време за всичко.

  • Santa Maria Novella – базиликата беше интересна, дадоха ми и наметало, за да покрия голите си крака. Комплексът се заплаща, но освен църквата може да видите и манастир с градина – изобщо има доста неща и определено е интересно. Това е една от трите големи църкви в града с такъв тип изрисувана фасада.
  • Duomo (Катедралата!)Santa Maria del Fiore  – бях безкрайно впечатлена, когато просто излязохме на площада на катедралата – огромна е! Много интересен, зелено – мраморен цвят, изобщо страшно красива сграда. Входът в самата катедрала е безплатен, но за да видите и останалите части от Duomo комплекса трябва да си купите билет. Най-добре е да е предварително онлайн – 18€. Комплексът включва катедралата (безплатна), купола (Dome), Баптисерия (Baptistry), Часовникова кула (Bell Tower), крипта (Crypt) и музей. Може да използвате билета 72 часа след първото влизане – тоест три дни да ходите колкото пъти искате. Най-известното нещо е куполът, до който може да изкачите по 463 стълби. За това обаче трябва да се запази предварителен час, когато си купувате билета. По-късно разбрахме, че часовниковата кула също може да се изкачи и там стълбите са 414, тоест кулата е съвсем малко по-ниска, а гледката е същата (че дори виждате и купола). В крайна сметка се качихме там, защото нямаше свободни места за другото. Беше си леко изморително и то защото слизането и изкачването е по същата стълба и в един момент става навалица, която е напрягаща. Гледката беше страхотна 🙂
  • Галерия Академия (Accademia Gallery) – първата галерия, която посетихме във Флоренция и разбира се, видяхме най-известната склуптора там – Давид на Микеланджело. Склуптората е мраморна, висока 5,7 метра и пресъздава Давид, който обаче се различава от другите фигури по това, че не държи главата на Голиат, а е изобразен преди битката. Статуята първоначално се е намирала на площад Синьорина, а по-късно е преместена в галерията. На самия площад в момента може да видите копие.
  • Капела Medici – наистина впечатляващо и внушително място с многоцветен мрамор. Много интересни са и саркофазите, отново дело на Микеланджело.

След дозата изкуство и история се отправихме към едно от любимите ми места в европейските градове, а именно пазарите. Вече съм разказвала за Рим, Барселона и Мадрид. Пазарът във Флоренция прилича на този в Рим – същата “марка” или по-скоро същите дизайнери и карта. Първият етаж е истински пазар – пресни плодове, зеленчуци, риба, месо, много сирена и прошуто. Вторият етаж обаче е кулинарният рай. Всъщност е доста “изискано” – има по 1 заведение за всеки вид храна – едно за морски неща, едно за паста и т.н. Ние вече бленувахме морските си дарове, а майка ми като огромен фен на стриди, нямаше търпение да намери пресни такива.

На снимката: “супа”, която се оказа, че е купа, пълна с миди; стриди и шишче с риба, калмари и скариди + салата. Всичко беше страшно вкусно, но пък доста скъпо, оказа се, че маркетът е скъпо място. За сравнение порцията с шишче и салата бе 10-11 евро.

Вечерта след като пазарувахме за квартирата, открихме супер готините джобни чаши вино в Карфур. Тук вино има дори в картонени кутии като натурален сок! В последствие излязохме да хапнем – не ни се вървеше много и общо взето седнахме в първото заведение, което не беше перфектно, но все пак храната беше хубава. Твърде туристическо, което се разбираше по надписите на руски в менюто. Аз заложих на талиатели с гъби, майка ми на ньоки с трюфелов сос (които бяха твъъъърде рядки, но пък и двете толкова обичаме трюфели, че бяха вкусни определено) и нещо, което си избрахме на случаен принцип от менюто, за да опитаме нещо типично.

Ribollita alla contadina – Представляваше нещо като бобена яхния с много зеленчуци и хляб. Прословутата Риболита означава reboiled – претоплен, сварен два пъти. И е нещо като супа от зеленчуци с боб, но става по-скоро яхния, когато се добави хлябът (сухари или може би стар останал хляб?) на следващия ден и пак се притопля.

Приключенията на следващия ден продължиха с преоткриване на част от града – тоест изведнъж разбрахме още колко много малки улички има и колко големи с луксозни магазини. Валя ни пороен дъжд и се наложи да си купи дъждобрани за по 5€ от един “сър” на пътя, защото трябваше някак да стигна до университета, където беше първоначалното ни представяне.

  • Ponte Vecchio – най-старият мост във Флоренция, който първоначално е бил рибен пазар, но в последствие се превръща в място, където се продават скъпи бижута – главно злато и сребро и е едно от най-туристическите места в града. Козимо I Медичи решили, че рибата им мирише твърде силно и превърнали моста в различен тип пазар. В последствие Медичите решили да направят и покрит преход до другия им дворец Palazzo Pitti – именно това представлява коридорът “Васари” над моста, където може да видите прозорци. Той минава през доста къщи и сгради и свързва двата двореца (Palazzo Vecchio и Palazzo Pitti) от двете страни на река Арно.

Следобяд минахме и от другата страна на реката, където видяхме още няколко площада, църкви и т.н. San Spirito е площад, който си струва да се посети нощем. Има музика на живо, събития и много интересни заведения. Там е и едноименната базилика – дело на Брунелески.  Открих заведение, което се нарича #Raw и което имаше супер готин дизайн – ананаси по масите. Суупер симпатично! Опитах и тяхната вариация на джелато, а именно сурово, веган, без захар и т.н. Имаха 4-5 вкуса, а аз опитах манго и какао.

След безцелни разходки из града, отново стана време за вечеря. Друго много типично ястие за Флоренция (защото все пак четем пътеводителите) е bistecca alla fiorentina. Какъв е този прословут стек обаче?

“Казват, че флорентинският т-боун стек се взима от специална порода говеда, наречена Кианина. Има създаден стандарт за разрезите и дебелината им, която варира между 3 и 4 см. Въпреки това дори във Флоренция не е изключено да се сервират стекове от други породи отглеждани в Аржентина или Франция. Ти-боун стекът си е самодостатъчен. Искам да кажа, че е напълно достатъчно семпло овкусяване само със сол и черен пипер, като порцията месо се завършва с поливане с малко зехтин, ако говорим за приготвянето на флоренстинския стек. Той се запича на скара под която гори жарава, като се обръща от двете страни за кратко време, така че в средата да остане почти суров. За флорентинския ти-боун стек не съществуват изразите средно изпечен или още повече добре изпечен.” – Кулинарно с Йоана

Майка ми опита стека, а аз просто нямаше как да не ям отново пица. Пак бяхме седнали в заведението до нас и за трета поредна вечер пиехме по 1 литър вино. Вече бяхме опитали и бяло, и червено, и розе… Пицата ми този път беше Bianca – моцарела, бри, гъби и трюфели

В събота имахме по-ясен план, защото времето минаваше, а имаше още толкова много неща за гледане. Видяхме кадетралата, за която споменах в началото. Опашката беше мноого дълга, чакахме почти час, а самата катедрала отвътре не беше чак толкова впчатляваща. Оказа се, че са преместили повечето склуптори и неща от нея в музея, което беше странно. Баптисерията е много красива със страхотен купол. Комплексът и нещата, които могат да се видят са доста, така че определено си струва да се разгледат. Там отново не пускат с голи крака и се наложи да прибегна до това да си направя пола от дъждобрана. Това е третата най-голяма катедрала в света. Вътре може да видите и часовник, който се върти наобратно.Обядът ни беше много бърз този път – на път за следващата църква, попаднахме в нещо като пасаж с много масички и решихме да си купим нещо набързо. Докато се чудим дали има само сандвичи, влязохме вътре, където възрастен италианец ни обясни на сравнително добър английски какво има. Майка ми си избра лазаня, а на мен ми предложиха равиоли със спанак. Храната беше чудесна и за 5 евро на човек получихме и по една бутилка вода. Равиолите бяха с рикота и спанак, а лазанята стандартна болонезе.

 

Следващата туристическа спирка – Santa Croce (Санта Кроче – Светия кръст). В базиликата са погребани Микеланджело, Данте, Галилео Галилей, Николо Макиавели и много други. Отидохме там с доста голям ентусиазъм. Отпред има паметник на Данте, а базиликата е много интересна отвътре, с много различни стилове, построена за ордена на францисканците. Определено едно от местата, които много ме впечатли.

Има двор и музей, където може да видите Тайната Вечеря на Вазари.

 

След базиликата отидохме и до Националната библиотека, която вече беше затворена, но все пак я видяхме. За следобяда имах план – трябваше да опитаме джелато! Истинско, италианско джелато. Четох в Trip Advisor и Google, разбира се и картата на отведе до улица dei Neri. Уличката ме впечатли още в началото по розовите флагчета, които висят над нея. Веднага съзрях джелатерията –  Gelateria dei Neri и влязох вътре с ентусиазъм.

Знаете, че рядко ям нещо сладко и джелатото, което обожавам е на Gelato&Latte, но си обещах, че и тук ще опитам. Какво пък е малко захар?

Избрах си солен карамел (не беше много солен, но пък вкусен), лешников с шоколад (шоколадът беше безумно сладък) и рикота със смокини. Изядох си даже и фунийката! Йес! За малките победи над ума! С майка ми седнахме на земята и ядохме джелато – перфектен септемврийски следобед.

Вече имам и списък с още джелатерий, които искам да опитам, когато някой ми дойде на гости – My Sugar и Gelateria della Passera…твърди се, че са gelato artiginale – тоест занаятчийско джелато с истински продукти, което съдържа качествени млечни и не много голямо количество захар, без оцветители, добавки и т.н. Сигурно е пълно с такива места в града и нямам търпение да ги открия. Решила съм, че е добре да се възползвам от времето си тук и да опитам максимално много неща.

След сладоледа, заредени с енергия (или по-скоро толкова изморени, всичко ни болеше), се отправихме към едно от много известните места във Флоренция – Пиацале Микеланджело – кръстено на Микеланджело след неговото изказване, че е наблюдавал най-красивия залез от там. И тук също има статуя на Давид. Мястото се намира на върха на хълма от другата страна на реката и изкачването определено не беше лесно за нашите вече болящи ни кръстове. Гледката наистина е неповторима – целия град от високо. Не останахме дълго, защото отново заваля, а и наистина бяхме скапани. Но определено е от местата, които ще посетя отново и то за по-дълго.

За събота вечер имахме резервация в ресторант, който ни бяха препоръчали много – Trattoria Za Za. В началото бях леко скептична, защото ресторантът се намира на супер централно място и е огромен – тоест типично туристическо място. От 1977 година е. Настаниха ни вътре и мога да кажа, че обстановката беше чудесна, наистина. Въпреки че заведението е огромно, някак си имахме късмет да сме на малка маса. Разбира се, поръчахме виното веднага. Донесоха ни и хляб.

  • Типичният тоскански хляб е без сол. “Разказва се, че тосканските хлебари пропускали солта в хляба, защото в миналото за нея трябвало да се плаща висок данък. Изглежда, че тази традиция се е запазила и досега, когато вече солта не е толкова скъпа, а обяснението, че безсолният хляб в Тоскана е вкусен е комбинираното му със силните вкусове на продуктите и ястията, приготвяни в тази област на Италия”.Факт е, че във всички заведения ни сервираха хляб, за който аз все възкликвах, че е стар и гаден, докато не осъзнах, че това е така известният безсолен тоскански хляб и всъщност не е стар или гаден, а просто нетипичен за нас.

В Trattoria Za Za заложихме на морска храна и трюфели. С майка ми ги обожаваме. Менюто им беше наистина огромно и трудно избрахме, но в крайна сметка взехме четири неща, с идеята да си ги делим и да опитаме повече. Порциите обаче бяха огромни и много трудно се справихме с тях.

Октопод с варени картофи и Артишок с пармезан, трюфел и винегред бяха нещо като предястията, които сами по себе си бяха достатъчни да се нахраним. Октоподът беше абсолютно невероятен. Артишокът също – леко твърд, но толкова добре комбиниращ се с пармезана и трюфелите..уникално наистина! Артишокът е много разпространен зеленчук в цяла Италия. Също са и цветовете от тиквичка, които панират и пържат, но тях не ги опитахме този път.

Ризото с шафран, гъби, скариди и трюфели и Лаврак с трюфелов сос и печени зеленчуци бяха основните. Италианското ризото си е изкуство. В България някак разваряваме ориза доста, а тук е хем сварен, хем леко хрупкав. Шафрановият сос беше уникален също, а скаридите – отново леко хрупкави. За рибата няма какво да коментирам – перфектна. Зеленчуците включваха и картофи, тиквички, пипер, гъби, маслини ..изобщо доста видове и бяха по-скоро задушени със зехтин, отколкото печени на грил. Трюфеловият сос – уникален отново. Слюнкоотделям само описвайки храната.

Определено препоръчвам Za Za – чакахме доста дълго, но си струваше. Цените също са доста високи, но определено е добър избор за ресторант, ако искате да се поглезите.

Последният ни ден се оказа щастливият ни ден – първата неделя на месеца! Което означава, че голяма част от музеите са безплатни. Станахме в 6:30 и към 8:20 бяхме пред Галерия Ufizzi. Опашка вече имаше. Чакахме час и нещо, за да влезем. По-късно разбрахме, че е много по-добре да отидете следобяд, защото тогава почти няма опашка, така че имайте го предвид, ако уцелите първата неделя на месеца. Самата галерия беше интересна, но и леко странна – има огромен коридор със склуптори и картини, закачени високо над тях, които трудно се виждаха. Този музей е може би един от най-известните в Италия. Прекарахме целия предиобед там.

Обядът в този ден ми беше любимият. С майка ми все си говорехме, че един от дните трябва да ядем панини – тоест сандвичи (pane – хляб; panino – сандвич). За да спестим време, за да спестим пари ии за да сме още по-туристи. Предния ден, когато ядохме сладолед на улица dei Neri си набелязахме едно магазинче, пред което имаше голяма опашка и решихме, че сигурно е вкусно.

Разбира се, моето проучване влезе в роля и веднага открих, че това е  All’antico vinaio и е най-култовото място за сандвичи. Оказа се, че е точно на 3 минути от галерията и прегладнели и много изморени отидохме там. Успяхме да изпреварим тълпата, защото отидохме към 12 и нещо (после между 13 и 14 часа опашката се виеше из цялата улица ->> това на снимката е опашката!). Точно защото има страшно големи опашки, има три малки магазинчета за сандвичи – напълно еднакви и супер автентични (от 1991г). Ние се наредихме на едно от тях. На входа имаше списък с 5те най-продавани сандвича. Всичко обаче беше само на италиански. И всички съдържаха различни видове месо – прошуто кото, крудо, салами и т.н.  (не им знам италианските имена)

Влизаш вътре, казваш името на сандвича (сигурно има много други, които можеш да си поръчаш или да избереш, но ние нали не говорим езика…), един италианец започва да реже хляба (големи парчета хляб), намазва го, извиква силно името на месото, друг му го подава и той сглобява сандвича. За секунди наистина. После плащаш 5 евро на касата и излизаш.

Поръчах си DanteCapocollo (месото), Stracchino (сиренето), Crema di Tartufo (трюфел), Rucola (рукола). Майка ми си поръча Summer – тосканско прошуто, моцарела, пресни домати, зехтин, сол и босилек. Исках да си поръчам сандвич без месо и сега гледайки снимките, виждам, че май е имало, но в крайна сметка завихме моето capocollo за вкъщи за баща ми :))

Хлябът беше уникален – хрупкав отвън, а мек отвътре, поръсен със зехтин и сол. Това определено е едно от местата, където бих завела бъдещите си гости, защото е супер колоритно. И вкусно!

Прегладнели седнахме на земята като всички останали и си изядохме сандвичите, които бяха огромна порция. После разбрахме, че всъщност е забранено да се сяда по земята. Мястото е набрало популярност заради Trip Advisor и изведнъж тълпи хора са започнали да го посещават.

Денят ни продължи с посещение на двореца Pitti, което е едно от другите места, които ме впечатлиха много. “Дворецът Пити е най-големият флорентински дворец. Построен е в края на 15 век от банкера Лука Пити, но малко след това е закупен от семейство Медичи и превърнат в тяхна главна резиденция. Лука Пити искал да построи дворец, който да съперничи на дворците на управляващата фамилия Медичи.”

И тук беше безплатно (неделя!) и колкото и да бяхме изморени, искахме да го видим. Залите са впечатляващи – отново супер пищни, с изрисувани тавани и страшно красиви. Могат да се видят много неща като галерия, кралски апартаменти, имаше дори временна изложба на мода и дизайн. Градините Боболи, които са зад двореца са също много красиви. Интересно за тях е, че се изкачват нагоре – тоест градините са най-високата точка, а не самият дворец. Отново валеше лек дъжд и ние бяхме доста бързи в обиколката си, но с удоволствие бих отишла пак, за да ги разгледам по-подробно.

Последната ни вечеря отново бе от импровизираните. Мтел, тоест А1 имаха проблеми с роуминга точно дните, в които ние пристигнахме и почти по цял ден нямах телефон. Поради тази причина не можах да се допитам до любимите си приложения къде да вечеряме. Седнахме горе-долу в първото заведение, на една от по-малките улички. Като за последна вечер реших, че пак ще е пица и ми се искаше пак да е “бяла” – този път заложих на Snow White – моцарела, пармезан и рукола. Не беше абсолютно невероятна, но все пак вкусна. А и пица! Майка ми хапна нещо като спагети с гъби и трюфели.

Прибрахме се изморени, но и много щастливи от последните 4 дни. Флоренция определено е очарователен град с много чар и настроение. Мисля, че ще бъде интересно и съм си обещала, че ще обикалям съседните градове, че ще посещавам различни заведения в търсене на добро джелато и вкусна пица и че ще се възползвам от възможността да съм тук.

Вие ходили ли сте във Флоренция и какви са препоръките ви? Очаквайте още наблюдения, които няма да са толкова туристически следващите седмици…

 



HEALTHYLICIOUS

УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL

FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 



х Анелия

One thought on “Седмица 139. Италия. Флоренция.

Leave a Reply