Седмица 118. Великден и кифлички.

Тази седмица беше посветена на това да се наслаждавам на слънчевото време във Варна.

Правих тиквен сладкиш, хапвах домашен боб от мама, разбира се, не пропуснах най-любимата си пица в Ла Пастария, правих бананови палачинки, ядох домашни лимецови, открих ново заведение във Варна, което ми харесва – Олеа (на БМ е, има няколко етажа + няколко градини – уникална гледка към морето, чисто ново обзавеждане и интериор + много хубаво меню), намира се на баира към Виница и определено влиза в графата любими.

Правих и за първи път домашна гранола – микс ядки (овесени, ръжени, семена и т.н.), орехи, лешници и кашу, кокосов чипс, сушени плодове, канела, ванилия, порколови корички, какаово масло и агаве + сол задължително (усилва вкуса на сладкото) -> всичко това изпечено до златист загар -> тооооолкова безумно вкусно!

В неделя беше дългоочаквания Великден – както всички празници, беше чудесно семейно събиране с типичната храна – зелена салата с репички и яйца, домашно агнешко, дроб сарма + кифличките на баба.

Като малка кифличките на баба бяха любимата ми храна и в нетърпение очаквах Великден, за да ям мнооого от тях. Последните 1-2 години обаче отказвах, което беше безсмислено от моя страна, имайки предвид, че баба ми влага толкова много емоция в правенето им – за внуците с любов. Тази година бях решила, че ще хапна малко от кифличките, независимо, че са със захар, брашно, мая и т.н.

Но пък баба ми бе приела идеята да направи по-здравословен вариант присърце. Седмици преди Великден ми разказваше как експериментира с мед. В крайна сметка имахме кифлички, направени с мед, вместо захар и шипков мармалад на Хармоника без захар вместо стандартното сладко. Е, това беше чест за мен. Няма никакво значение, че нагретият мед е същият като захарта, че имаше бяло брашно, мая и т.н. Кифличките бяха страхотни и с желание си хапнах от тях.

Осъзнах, че проблемът не е в състава, а в количеството. Че проблемът не е в храната, а в нагласата към нея. Осъзнах, че това да се наслаждавам на моменти със семейството си е по-ценно от всяка здравословна храна. Осъзнах, че да изям една кифличка няма да ми причини нищо, особено когато баба ми е вложила цялата си любов в тях. Осъзнах, че нито една храна не е здравословна, ако сме обсебени от нея и мислим само за това.

Бъдете здрави!

И нека и след Великден бъдем по-добри, по-вярващи, по-усмихнати 🙂

 



HEALTHYLICIOUS

УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL

FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 


х Анелия

Leave a Reply