Седмица 116. Холи Мела. Пица.

Още си спомням как пиша първия пост в този блог, втория семестър на втората ми година като студентка. А ето че сега свърши 3тата последна седмица в Абърдийн преди да завърша и преди да се прибера окончателно. В нетърпение броях дните и чаках да стане края на март. Не че не ми харесва в Шотландия, не че нямам приятели в Абърдийн, не че не се събуждам с желание за приключения. Но просто някак вкъщи си е вкъщи. Вкъщи дишам по-спокойно. Разбира се, прибирайки се сега, след няколко дни, очаквам лавината от въпроси какво ще правя като завърша. Но и аз като почти всички студенти нямам представа как ще се развие бъдещето ми. Някои дни се притеснявам, някои дни просто знам, че всичко ще се нареди. А, тази седмица, ей така, случайно ми попадна един TED talk, който ме впечатли безкрайно и който сякаш отговори на всички въпроси.

Как мина 3тата ми последна седмица ли?

вторник: последното българско парти в Шотландия. Ех, усещам как често ще споменаваш “последен”. Разбира се, Облаче ле бяло накрая отново донесе много сълзи в очите на всички и особено фразата ‘майка да прегърна’, която дори пишейки това може да ме разплаче.

сряда: посещение на Shakes n’ cakes – уж известно заведения за шейкове, гофрети, палачинки и тн. Изглеждат като извадени от Instagram снимка, но пък май не бяха толкова вкусни. Не че ги опитах, но приятелките ми не бяха впечатление. Освен това чакахме 30 минути, а кафето им беше повече от гадно. От половин година съм огромеееен фен на силно, ама много силно еспресо (че даже и двойно), а там взеха че ми продадоха филтрирано, размито кафе за еспресо. Изобщо разочарование голямо.

четвъртък: доста вълнуващ ден за мен – последната ми презентация в университета – говорих 20 минути на английски .. и въпреки че уж нямаше да се притеснявам, пак се попаникьосах и говорих твърде бързо, даже неразбираемо, но пък в крайна сметка имах отлична оценка. Какво по-хубаво от това? 🙂

Най-вълнуващата част от четвъртъкът беше посещение на пицарията Nick Nair Cook School. Това е заведение и кулинарно училище в едно. Разбира се, предварително четох доста коментари и всички бяха безкрайно положителни. И не останах разочарована – това е най-хубавата пица в Абърдийн и може би една от най-хубавите, които някога съм яла. Никога не съм усещала толкова пресни съставки в храната – всеки аромат беше запазени поднесен по уникален начин. В заведението предлагат да комбинираш 2 пици в една, така че успях да опитам няколко – маргарита, с чеснови гъби и босилеково песто, с гриловани зеленчуци, с цветове от броколи и синьо сирене + хапка от пица с black pudding – ей така, защото нещата трябва да се опитват и да се експериментира в този живот (това е новата ми мантра!). Босилековото песто беше повече от ароматно, а гъбите се топяха в устата – мисля, че тази беше фаворитът ми. Синьото сирене с броколи е на второ място – малко по-тежка е, но уникална въпреки всичко. Грилованите зеленчуци са прекрасни, знаете, обожавам гриловани зеленчуци. Пих червено вино, ядох маслини и прекарах една от най-хубавите си вечери в Абърдийн.

петък: Е, след всяко прекрасно нещо, следва и нещо не толкова прекрасно – в петък боледувах. 2 дни повръщах, че даже и в събота закусвах препечени филийки с масло, които много ми се усладиха и ми напомниха на детството и как майка ми така ме “лекуваше”.

събота: В събота ни очакваше едно интересно приключение, а именно фестивала Холи Мела – индийски фестивал на цветовете. Основната идея е, че се замерваш с цветни прахчета, танцуваш на силна музика и общо взето се цапаш. Ако изключим факта, че бая се надишах на прах, беше много забавно. Единствено не разбирам защо го организират през март, когато е не повече от 10 градуса в Абърдийн, макар че беше слънчево и не умряхме от глад. Там опитах няколко хапки типичен ориз със зеленчуци с индийски подправки, но беше супер лют – имаше и пипер, и куркума, и канела и всичко индийско, но тъй като още бях болна, реших да не си дразня стомаха.

 



HEALTHYLICIOUS

УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL

FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 


х Анелия