Седмица 105. За 2018. | Week 105. To 2018.

[English below]

Празниците минаха. И в такива моменти осъзнавам, че не е нужно човек да чака празниците или да е толкова искрено щастлив само тогава – тъй като животът си тече. Често винаги чакаме нещо, броим дните до нещо и имаме някакви крайна цел – това ни прави по-мотивирани и по-целеустремени. Но какво всъщност се случва, когато чаканото събитие се случи? Нищо, нали? Минава и заминава. Сякаш през цялото време чакаме да завършим училище, за да отидем в университета. После чакаме да завършим университета, за да започне “животът” – да имаме работа, да изградим кариера, да имаме семейство и т.н. – всеки според желанията си. Но всъщност животът никога “не започва” … той си върви. Завършвайки университета, може би обстоятелствата се променят, може би местожителството се променя, може би обкръжението се променя, но това не означава, че трябва да чакаме този момент, а през останалото време просто да сме по течението, нали?

Животът си тече и не е крайна цел, а е пътешествие. Пътешествие, което всеки ден ни се случва и което можем да променяме постоянно.

Целта ми за 2018 година е да осъзная това още по-добре и да се възползвам от всеки един ден и момент. Няма нужда да чакаме нещо. Светът около нас е само отражението на този, вътре в нас.

Резолюциите ми за 2018 са простички – да бъда по-себе си, да бъда повече в настоящия момент, да не бързам, да не препускам винаги за нещо и някого, да не живея с миналото, преживявайки стари неща, да не живея само в бъдещето, броейки дните до някакво събитие, а да бъда тук и сега. Бавно, щастливо и със себе си. Наслаждайки се на всеки миг, възползвайки се от всяка ситуация, живейки. Просто ей така, защото животът е прекрасен.

Защото животът не е колко сме преяли на Коледа и колко трябва да стоим гладни и да тренираме. Животът не е колко сме стресирани от изпитите, от които уж зависи бъдещето ни. Животът не е кой, какво, за кого е казал. Животът не е колко калории е тази пица, а е всичко, което се случва между тези неща. Всички емоции, всички моменти, всички преживявани и най-вече всички чувства.

Отне ми много време, отне ми много сълзи, отне ми много омраза към себе си, много негативни емоции, много самосъжаление и самоизмъчване, и психическо, и физическо, за да осъзная, че нищо от това не е важно. Нищо от терзанията не си струва. Да, необходими са. Да, неизбежни са. Да, част са от процеса. Да, няма нужда да сме нон-стоп щастливи и позитивни, но все пак нищо не ни пречи да се събуждаме с усмивка всеки ден, нали? Защото животът е прекрасен в крайна сметка. Защото всички имаме по 24 часа, всички имаме изгрева и залеза, всички имаме бялото платно пред себе си. Всички можем, всички сме способни. Остава само да повярваме в себе си и да живеем. Нова година – ново аз, нови цели, нови идеи -> всичко започва в мига, когато пожелаем. Когато усетим, че сме готови, когато решим, че можем.

2017 беше приключение. Пътувах до Братислава за конференция, пих първата си бира във Виена,  живях в София, бях стажант в БТВ, интервюирах хора и посрещах гости, тренирах, получих “кашон” с приятелки за рождения си ден, постих, ходих до Лондон, обикалях много сама, слагах паркет и фугирах, бях цяло лято във Варна, заспивах по заведения, правих презентации, работих, създавах различни неща,  ходих на шофьорски курс, скъсаха ме, изкарах книжка, престраших се да карам, почти спрях да ям, бях на лагер с много деца, рисувах,  ходих на планина, печелих награди от томболи, получавах пратки, започнах отново да ям, бях в Барселона, върнах се в Абърдийн, ходих до Малта на екскурзия с 10 души в огромна къща, готвих, снимах, създадох си блог, YouTube канал, уебсайт, бях на girls trip в Малага, преместихме се в нова къща, опитах много нови храни., забавлявах се много. Живях.

2017, благодаря ти за възможностите. Виждам колко си била прекрасна. Виждам и всички неща, които са ме направили по-силна. Които са ме накарали да порасна, които ме карат да се бъдя всеки ден с усмивка и благодарност.

Живейте.

Бъдете повече в 2018.


Точно две години след като започнах този блог, продължавам с традицията – нова храна всяка седмица! 105 седмици – 105 нови храни – 105 нови емоции, преживявания и събития. Ако следите този блог, сте проследили не просто новите неща, които съм опитала, а всички преживявани и емоции, през които съм преминала. През възвишенията и през паденията! Знаете за хилядите експерименти, решения и неща, които съм правила, касаещи храненето ми. Повече относно храненето – другата седмица 🙂

Знаете за всички пътувания, срещи, приятели, разговори и мисли, които са преминали през глава ми! Благодаря ви за подкрепата! Това място е много лично и е мое любимо бягство. Вярвам, че споделянето подсилва душата, така че с удоволствие и без притеснение споделям най-дълбоките си мисли, терзания и радости със света. А, може би някой друг също ще се открие в тях 🙂

Тази седмица опитах сурови бонбони от КилерЪ във Варна, които ми бяха новогодишен подарък, за който съм безкрайно благодарна! Обожавам, когато хората ме познават и знаят как с нещо мъничко могат да ме зарадват много.

Освен foodie, съм и traveller, така че тази седмица се отправих към Шотландия отново – е, поводът не беше чак толкова хубав, а именно изпит (но пък последният ми като студентка в Шотландия), та на летището във Франкфурт, по време на 6 часовия полет, си хапнах супа мисо – на  летището рязко липсваше избор на ресторант, така че седнах в един азиатски. Супата беше с оризови нудъли, тофу, лук и много зелении. Беше си много вкусна.

В Абърдийн отново не се сдържах и отидох в някои от любимите си био магазини, та така се сдобих и с зеленчукови наденички – от ориз, царевица, лук, много подправки. Тези, които взех бяха пикантни с чили и много вкусни! Нали знаете онези пикантни наденички с царевица – е, точно същите.

Бях отново и на любимото си Pancake Sunday събитие – брънч във FoodStory всяка неделя между 11-15 часа, когато сервират веган палачинки. И то здравословни! И то толкова вкусни! Уж щях да уча, защото беше точно преди изпита ми….но в крайна сметка си хапнах и се прибрах да уча вкъщи. Палачинките са с банан, оризово брашно и кокосово мляко. А, този път топингите, които избрах бяха два вида гранола (със супер храни и без ядки) и два вида крем от кашу (подсладен с кленов сироп и шоколадов), а отгоре бяха поляти с агаве. Ох, прекрасно! И всичко това е без рафинирана бяла захар и здравословно! Други опции включват компот от плодове, соев/кокосов йогурт, карамел от фурми и още топинги.

 



HEALTHYLICIOUS

УЕБСАЙТ
☆ YOUTUBE
☆ INSTAGRAM

FACEBOOK

PERSONAL

FACEBOOK
INSTAGRAM
УЕБСАЙТ
БЛОГ

 


х Анелия


The holidays are over. In those moments I realise that there is no point of waiting for the holidays and to be so genuinely happy just then because like just goes on. Often we just wait for something, we count the days until something and we always have a goal – and this makes us more motivated and more purposeful. But actually happens when we are waiting for something to happen and a certain event to come? Nothing, right? It goes away. Like in all this time, we have just waited to graduate school and to go to uni. Then we wait to graduate uni, so “life” can start – to have a job, to build a career, to have family etc – everyone with their own wishes. But in fact, “life” never starts … it just goes on. Graduating uni .. maybe the circumstances change, maybe the place of residence changes, maybe the environment changes but this doesn’t mean we should wait for this moment and to just go with the flow during the rest of the time, right?

Life goes on and it is not a final destination but a journey. A journey, which happens to us every day and which we can constantly change.

My aim for 2018 is to realise this and to use every day and every moment. There is no point of waiting for something. The world around us is just a reflection of the one within us.

My 2018 resolutions are simple – to be myself more, to be in the present moment, to not hurry that much, to not chase something and someone all the time, to not live with the past, reliving old memories, to not live in the future, counting the days towards a certain event but to be here and now. Slowly, happily and with myself. Enjoying every moment, using every situation, living. Just like that – because life is wonderful!

Because life is not how much we ate during the holidays or how hungry we should stay and how. much we should train. Life is not about how stressed we are from the exams, on which allegedly our future depends. Life is not who said what about whom. Life is not how many calories this pizza is but is everything that happens in between those. All the emotions, all the moments, all the experiences and most of all – all the feelings.

It took me a long time, it took me a lot of tears, it took me a lot of self hatred, may negative emotions, a lot of self pity and a lot of self destruction, both mental and physical, to realise that non of this is important. None of this torments is worth it. Yes, they are needed. Yes, they are unavoidable. Yes, they are a part of the process. Yes, there is no need to be constantly happy and positive but there is nothing wrong with waking up with a smile every day, right? Because at the end of the day life is wonderful, isn’t it? We all have 24 hours, we all have the sunrise and the sunset, we all have the same white canvas in front of us. We all can, we all are capable. We should just believe in ourselves and live. New Year – new me, new goals, new ideas -> everything starts at the moment you decide. When we feel we are ready, when we decide we can!

2017 was such a journey.

I travelled to Bratislava, I drank beer in Vienna, I lived in Sofia, I worked in bTV, I interviewed people, I trained, I got a “box” full of my friends, I went vegan for 50 days, I travelled to London, I put parquet, I spent the whole summer in Varna, I fell asleep in clubs, I made presentations, I worked, I designed, I went to driving lessons, I failed the exam but then I passed it, I got my driving license and I got over myself and started driving, I almost stopped eating, I went to a kids camp, I went on a mountain vacation, I won prizes, I received parcels, I started eating again, I was in Barcelona, I came back to Aberdeen, I went to Malta with 10 other people in a huge house, I went to a girls trip in Malaga, drank wine and had fun, my family and I moved to a new house, I tried many new foods, I cooked, I created my blog and started my very own youTube channel and took so many photos. I lived.

2017, thank you for the opportunities! I see now how wonderful you were! I see all the things that made me stronger. That made me grew up, that make me wake up with a smile and gratitude!

Live.

Be more present in 2018.


Exactly two years after I started this blog, I am continuing with the tradition – a new food every week! 105 weeks – 105 new foods – 105 new emotions, experiences and events. If you follow this blog, you followed not only the new foods I’ve tried but all the experiences and emotions I went through. Through the ups and downs. You know about my endless experiments, decisions and this I did in terms of my eating. More about my eating in the ext post though 🙂

You know about all my travels, meetings, friends, conversations and all the thoughts, which went through my mind. Thank you for the support! This place is very personal and is my favourite escape. I believe that confession strengthens the soul, so I gladly and with no embarrassment share my deepest thoughts, torments and joys with the world. And maybe someone else will find themselves within them 🙂

This week I tried the raw bongos from Kilera in Varna, which were a present. I am so thankful for such presents and it really makes me happy that people know me well and know how to make me happy with something small.

I am not only a foodie but a traveller as well, so this week I went back to Scotland for my exam (last one as a student at RGU, yesss!). So at the Frankfurt Airport, during my 6 hours stay, I had a miso soup. I choose an asian restaurant as there was a lack of choices haha! The soup was with rice noodles, tofu, onion and lots of greens and I loved it.

In Aberdeen I couldn’t keep it, so I went to my favourite bio shops and I bought veggie sausages – rice, corn, onion and lots oft-ices. They were with chilli (see the ingredients below). I loved them actually, the taste is really nice!

And of course, I visited again my favourite event – Pancake Sunday at  FoodStory. They serve vegan pancakes each Sunday between 11-15. And they are healthy! Yassss! And so yummy! And I was going to study….but at the end, I just ate my pancakes and went home to study. They are made with bananas, rice flour and coconut milk. And this time for toppings I choose their superfood granola and the nut-free granola as well as the two cashew creams – the one sweetened with maple and the chocolatey one. And they had agave on top! Read the blog post on Aberlicious about my first time eating pancakes there and what I had on top.

And all of this is refined sugar free! Wohoo! You can also add fruit compote, soy/coconut yoghurt, date caramel and more toppings. Yummy!

x Aneliya

Leave a Reply