Седмица 4. Нещо лично. И haggis.

Животът е интересно нещо. По-интересно е как избираме да го възприемаме. Дали като нещо прекрасно, нещо, което ни тормози всеки ден и не можем да го понасяме или просто се носим по течението без да обръщаме внимание. Една истина няма и именно в това е красотата - всичко зависи от гледната точка.

Седмица 3. Личи.

Седмица 3 от 52. Личи е нещо странно. Или по-скоро не като обичайните плодове. Доставено от Южна Африка, го намерих в Morrisons (12бр за £1). Когато се премахне розово-червената обвивка, отвътре е бяло и с консистенция на желе. Посредата има костилка. Все още бих описала вкуса като просто странен. Леко сладнеещ, но въпреки това с … Continue reading Седмица 3. Личи.

Седмица 2. Спирулина.

Седмица 2 от 52. Времето наистина минава бързо. Особено когато учиш за изпити (или се опитваш да го правиш). Тогава идва и момент в търсене какво ще те накара да се съсредоточиш. И намираш спирулина. Или тя те намира. Като типичен български студент, пристигнах в Шотландия с куфар, пълен с различни неща (лютеницата и сиренето … Continue reading Седмица 2. Спирулина.

Седмица 1. Кивано.

Седмица 1 от 52. Времето определено минава бързо. Бях ентусиазирана още седмици преди Новата година да избера някакво начинание или предизвикателство, което да изпълнявам всяка седмица. Нещо, което да направя 52 пъти. Учудващо, първата седмица вече мина, неделя е и аз естествено изоствам. Имам оправдание, разбира се... Оказа се, че независимо, че уча в Шотландия … Continue reading Седмица 1. Кивано.

I’m going home.

I'm letting go. Of everything. Of my sadness. Of my insecurities. Of my despair. Of my tears. Of the unshared dreams. Of the unshared loves. Of the tiredness. Of the lost hopes. Of the lost time. I'm going back. I'm going back to myself. I'm going back home. х Анелия